Тиахуанако се намира в Боливия, на 4000 метра надморска височина, на 21 км. северо-източно от езерото Титикака. Градът е бил главен церемониален център и фокусна точка за култура, която се е разпространила из целия регион. Една от забележителностите е пирамидата от груби камъни, наречена Акапана. Тя доминира долната половина на тази фотография. Когато я откриват, пирамидата е почти изцяло под земята. След няколко деситилетия разкопки, някои от стените са открити, а търсачи на съкровища отварят дупка във върха на пирамидата. Тя е била построена да се отваря към изток. Тъмната линия в долната част на снимката е железопътната линия до Ла Пас. Близо да пирамидата е открит и полу-подземен храм.

Портата на слънцето в Тиахуанако

Пума Пунку

Пума Пунку е друг район с храмове, намиращ се малко на юг от пирамидата Акапана. Разположението на тази зона може да е био от голямо значение, защото дава прекрасен изглед към свещената планина на изток. Разбира се, не можем да бъдем сигурни в това, тъй като никакви писмени доказателства не са оцеляли до наши дни, а легендите се предавали от уста на уста.

Пума Пунку наистина разпалва въображението. Един от каменните блокове, използвани при строежа е с тегло 440 тона, а няколко от другите блокове тежот между 100 и 150 тона. Каменоломната, в която са добити тези камъни, се намира на 15км. от мястото, на западния бряг на езерото Титикака. Не е известна технологията, с която са били пренасяни тези камъни. Хората, живещи в Андите през 500 г. от н. е. , които плавали на тръстикови лодки, със сигурност не са ги пренесли. Дори днес, при целия напредък на инженерните науки, не можем да си представим подобна сграда.

Линията в лявата част на блока е прецизно изработена с ширина 6мм. и съдържа дупки, пробити през точно определена дистанция. Невъзможно е да са направени с каменни или медни сечива. Въпросът е как са били пренесени тези огромни каменни блокове. Познански предлага отговор, базиран на неговите изследвания върху астрономическото разположение на Тахуанако, но твърднията му са дотолкова противоречат на науката, че са сметнати за невъзможни. В следствие на това са били игнорирани в продължение на 50 години.

Културата на Тиахуанако

Тиахуанако бил столица на теократична държава, управлявана от царе-жреци, която оказва влияние върху развитието на цялата южна част от Перу през последните векове на миналото хилядолетие. В религията на Тиахуанако най-важно място заемали култът към небето и към бога на гръмотевиците Виракоча. Богът бил изобразяван със светкавици в двете ръце и ореол около главата. Ореолът предполага качества на слънчев бог, каквито личат от релефите на портата на Слънцето и на керамични съдове. Светкавиците, от друга страна, предполагат връзка с негов далечен предтеча от преди 1000 години, почитан в северно Перу. Негови придружители били по-малките божества на кугара, кондора, ястреба и змията. Царят-жрец бил смятан за превъплъщение на Виракоча на земята.

Хрониките описват жителите на Тиахуанако като хора със севтла кожа, облечени в дълги бели роби. Виракоча е описан като мъж със светла кожа и бяла брада, облечен в дълга роба и сандали, носещ жезъл, а до краката му лежи кугар. Той бил добър и миролюбив бог, който подчинил ужасния бог на ягуара чрез своята сила. Тази идея може да се отнася до мирната мисия, която изпълнявал града сред другите воинствени култури в Перу. Според легендата зли хора с къси дрехи дошли до свещеното езеро и принудили Виракоча да се премести на север. При заминаването му те му се подиграли за неговата дълга роба и за неговото снизходително разположение. Тогава той слязъл от планините до океана и напуснал земята по море, обещавайки, че ще се върне.

Митовете на инките

Митовете на инките могат да бъдат разделени на два вида - митови за сътворението и митове за произхода.

Според митовете за сътворението светът бил създаден от Виракоча близо до езерото Титикака. След големия потоп Виракоча слязъл на земята и създал растенията, животните и човека. Той построил град Тахуанако и определил четирима владетели на света. Манко Капак, първият владетел на инките, бил един от тях.

Един от митовете за произхода на инките мита за братята Айар. Четири двойки от брат-сестра, създадени от Виракоча да управляват света, напуснали пещерата в планината Пакаритамбо. По това време целият свят живеел нецивилизовано. Четирите двойки започнали да организират хората и ги разделили на десет големи общности. Водейки племената, братята се започнали да търсят достатъчно плодородна земя, за да се установят. Те носели Сантурпаукар, дълъг жезъл, покрит с разноцветни пера, клетка със слънчева птица, която била добър съветник и други свещени предмети. Правейки по-кратки и по-дълги спирания, те стигнали Куско. По пътя групата намалявала, съперничештите си братя затворили един от тях в пещера, двама се опитали да се отделят, но били превърнати в камъни. Единственият оцелял брат бил Манко Капак. Придружен от своята жена Мама Окло и жените на братята си, той основал градът на световния Полюс в името на Виракоча-Създателят и Бога на Слънцето Инти и се установил там със своите хора.

Вторият мит е за Манко Капак и Мама Окло.

Преди много време, когато цялата земя била пълна със диваци, мизерия и бедност, брат и сестра, омъжената двойка Манко Капак и Мама Окло напуснали езерото Титикака. Инти, бога на Слънцето, ги изпратил да пречистят околните хора. Той им дал златен жезъл, с чиято помощ да проверяват дали земята е подходяща за култивиране и след това да се заселват на подходящото място. След като намерили такова място, те трябвало да основават държава, да учат хората как да живеят правилно и да проповядват вярата в бога на Слънцето.

Пътуването продължило дълго. Най-накрая, когато били в долината Куско, златният жезъл изчезнал в земята и те разбрали, че трябва да изпълнят своята мисия. Манко Капак научил мъжете на култивиране, напояване и занаяти. Мама Окло научила жените на предене, тъкане и шиене. Племето на Манко Капак се наричало Ханан Куско ( Високо Куско ), а на Мама Окло - Хурин Куско ( Ниско Куско ). Градът и държавата били основани в името на Виракоча и на Инти. В Куско бил построен храма на Слънцето.

Как да тълкуваме митовете

В началото тези митове са служели за истории за сътворението в културата на Тиахуанако. По-късно те били възприети и преправен от инките. Произхода на инките от езерото Титикака е подкрепен с археологически доказателства. Преправянето на мита личи най-добре във въвеждането на легендарния владетел Манко Капак, от една страна, и разделянето на света на четири части - от друга. Държавата на инките също е била разделена на четире големи провинции, управлявани от губернатори.

По-скорошни преправяния личат и в митовете за произхода. Учените спорят дали и двата мита - мита за братята и за Манко Капак са от един източник. И двата източника твърдят, че Манко Капак е пристигнал от юг и се е заселил в долrната Куско. Част от историите потвърждават произхода на инките от Тахуанако.

Напускането на Титикака би могло да означава, че инките са живеели на острова на Слънцето в езерото Титикака. Според археолозите там може би са се намирали част от резиденциите на висшата класа на жителите на Тахуанако. Тази хипотеза би обяснила защо Манко Капак е бил изпратен от бога на Слънцето. Островът е наречен така едва след като религията на бога на Слънцето става официална държавна религия.

В оригиналната версия братята са изпратени от Виракоча за да пречистят хората, която би следвало да отнесем към по-ранно време, когато Виракоча е бил главен бог. Четирите двойки братя-сестри в оригиналната версия се отнасят до четирите кечуански племена, които напускат Тахуанако. Женените брат и сестра могат да се обяснят с факта, че кечуанското племе било разделено на две части - мъжка и женска. Това разбираме и от мита, в който Куско е разделен на две - горен и долен. Ликвидиранео на останалите братя по пътя се отнася до заселването им в различни места или до кръвна вражда, която е съществувала между племената на Манко и останалите племена.

Различни източници потвърждават, че инките, водени от Манко Капак към долината Куско, трябвало да изгонят местните племена от земята, за да могат да се заселят. Те трябвало да търсят влажни почви, които били необходими за отглеждането на царевица. Затова жезълът на Манко трябвало да посочи земята, където може да се отглежда царевица.

И двете версии свършват с построяването на град от Манко в името на Виракоча-Създателят и на Инти, богът на Слънцето. Първият е бил бога на небето за древните жители на Тиахуанако, който по-късно били забравен. Инти, от друга страна, бил племенно божество на инките, който по-късно станал главния бог в тяхната митология. Фактът, че в по-късната версия насърчителят на хората бил Инти, а също така и че първият храм, построен в Куско е бил на на Слънцето, означава, че пътуването до долината Куско е отнело много време, поне няколко века. Архелогически факти доказват, че Тиахуанако е бил разрушен през 10 век, а инките пристигат в долината Куско през 12 в. През това време става смяната на едно божество с друго. Виракоча е забравен, а Инти става толкова популярен, че първият храм, построен в Куско, е в негова чест.