Конфликти и договорености на Земята с извънземни цивилизации

Съществуват предположения, основаващи се на определени публикации, че по времето, когато са взривени първите атомни бомби над Хирошима и Нагасаки през август 1945г., на Земята има изградени две (2) бази на извънземна цивилизация. Тази цивилизация условоно може да обозначим като Б-169, тъй като нейните представители са с бяла кожа, имат черти, много близки до човешките, и са със средна височина около 169 см. Приликата между хуманоидната раса и земните жители не е случайна, тъй като се предполага, че двете раси имат общ генетичен корен в по-далечното минало. Съгласно тази хипотеза представителите на цивилизацията Б-169 отдавна държат под наблюдение и опека човешкото развитие.

Предвид на общия генетичен корен хуманоидите от тази раса са настроени приятелски и дружелюбно към земните жители и се стремят към минимална намеса в развитието на земната цивилизация. Съгласно хипотезата базата им, намираща се в "Долината на мълчанието" в Мексико, има тройна функция по онова време. От една страна, от местоположението на базата в Мексико могат да се контролират посещенията на кораби от други извънземни раси, идващи към Земята, както от звездното небе на южното полукълбо на планетата ни, така и пристигащи от небето на северното полукълбо. Друга функция на споменатата база на Б-169 съгласно хипотезата е да охранява каналите за пътуване във времето на тази цивилизация, намиращи се на територията на "Долината на мълчанието".

Съществуват определени предположения, че базата на цивилизацията Б-169 в тази долина е постоянно действаща от 1895г., когато голяма група кораби са приземява в нея. Втората база съгласно хипотезата се намира в района на Бермудския триъгълник и играе ролята на станция, от която непрекъснато се изпраща информация към центровете на тази цивилизация в Космоса. Тази информация вероятно съдържа основните научни постижения на човешката цивилизация, както и данни за посещенията на чужди космически кораби в околоземното пространство. Възможно е от района на Бермудския триъгълник да се изпращат често и пратки с образци земна техника към близки космически бази на извънземните. Предполага се, че основният предавател и ретранслатор на тази база се намира на 230 км в южна посока от Маями Бийч и на 90 км от брега на полуостров Флорида, разположен е на дъното на океана на 900 м дълбочина и има форма на правилна триъгълна пирамида с размери, близки до размерите на Хеопсовата пирамида в Египет.

Има хипотеза, че освен на споменатите вече места на Земята цивилизацията Б-169 има бази на обратната страна на Луната, разположена на площ от 100 кв. км под лунната повърхност, както и на Титан - един от спътниците на Сатурн. Съществуват предположения, че мощният електромагнитен импулс от взрива на двете атомни бомби през 1945г. над Япония е бил засечен една година по-късно от кораб на друга чужда цивилизация, преминаващ на една светлинна година от планетата ни. Някои сведения сочат, че представителите на тази чужда цивилизация са били със сива кожа и с височина, средно около 123 см. Поради това можем условно да я обозначим като С-123. Вероятно от кораба, засякъл импулса, е бил изпратен разузнавателен модул към нашата планета. Разузнавателният апарат навлязъл във въздушното пространство над планетата ни. На 2 юли 1947г. той бил засечен и свален от кораби на цивилизацията Б-169. Апаратът паднал в района на град Розуел в щата Ню Мексико в САЩ.

Екипажът на модула, състоящ се от четири хуманоида, успял да катапултира преди падането на кораба, но от нарушена херметизация загинал поради изгаряния при вдишване от досега с тежката за тях атмосфера. Падналият кораб и хуманоидите от С-123 били открити и изследвани от американските власти. Запазените останки били отнесени първоначално във военно въздушната база "Райт Патерсън". Действията на цивилизацията Б-169 вероятно са били продиктувани от факта, че те не искали цивилизацията от С-123 да влезе на този етап в контакт с човечеството поради усложняване на обстановката. Освен това корабът на С-123 бил навлязъл в пространството над базата на Б-169. В началото на октомври 1947г. втори кораб на С-123 бил свален над щата Аризона в северозападната част на Райската долина, северно от град Финикс. На 25 март 1948г. край град Ацтек в щата Ню Мексико, САЩ, бил свален трети кораб на цивилизацията С-123, а на 7 юли 1948г. на 45 км южно от гр. Ларедо в същия щат се разбива четвърти апарат на тази цивилизация, свален отново вероятно от апарати на Б-169.

Битката за контрол над космическия остров, наречен Земя, продължава и през следващите години. Съгласно предположения основаващи се на определени сведения, през лятото на 1952г. цивилизацията, обозначена като С-123, изпраща ескадра от няколко кораба към Земята. През юли същата година от земни станции и радиотелескопи е засечено, че от подводната атлантическа база на Б-169 и от лунната им база се вдигат две ескадрили, които пресрещат в близкото космическо пространство корабите на С-123. В последвалия конфликт няколко кораба на сивите хуманоиди биват свалени. Един от засегнатите кораби на С-123 с диаметър 27 м предприема аварийно кацане на територията на авиобазата "Едуардс" в щата Калифорния, но екипажът му загива. Апаратът е евакуиран от ВВС на САЩ. Трудно е да си представим битката между корабите на С-123 и Б-169, които се предполага, че могат да пътуват във времето и в други измерения на пространството.

Можем само да наблюдаваме резултатите от подобна битка в нашето пространство, където понякога падат някои от свалените кораби. След битката кораби от ескадрата на Б-169 извършват пет часов разузнавателен полет над Вашингтон, преди да се приземят в подводната си база, която е разположена в големия подводен каньон северно от пуерториканското крайбрежие. Една седмица по-късно те извършват нови контролни полети над Белия дом и други стратегически обекти с цел да проследят реакцията на земните жители при подобни инциденти. Три месеца след инцидентите над Вашингтон, е създадена Агенцията на национална сигурност (National Security Agency- NSA). Агенцията макар и да стои в сянка, обработва до 97% от разузнавателната информация. На ЦРУ и ФБР се падат едва 3%. Логично е тя да е най-информирана относно феномена НЛО, а не както се смята от много хора че за това е отговорна ЦРУ.

Интересно е да отбележим, че през 1954г. и следващите години НЛО са предприемали редица кацания на космически изпитателни полигони на САЩ и Русия. Съществуват сведения, че през следващите години конфликтът между двете извънземни раси на С-123 и Б-169 е продължил. На 21 май 1953г. е свален разузнавателен кораб на цивилизацията С-123. Корабът с дисковидна форма с диаметър 10 м и височина 6 м пада в района на град Кингман в щата Аризона. След катастрофата апаратът, в който е намерено тялото на един сив хуманоид, висок 1,2 м в сребрист комбинезон, е изследвано подробно от ВВС на САЩ. През 1954г. ситуацията вероятно се изменя. Около планетата ни се появяват кораби на нова цивилизация, за която съществуват предположения, че отдавна поддържа близки контакти със сивите хуманоиди. Според някои данни, извлечени от катастрофирали НЛО, и от някои документирани срещи от трети вид родните планети на двете раси отстоят на разстояние само на половин светлинна година.

Новопоявилата се раса можем да обозначим условно като Б-200, тъй като нейните представители са с бяла кожа и са високи средно около 200 см. На 18 декември 1955г. кораб на тази цивилизация взривява 60-метров кораб на цивилизацията Б-169 в близкото космическо пространство. Десет парчета от този кораб се превръщат в изкуствени спътници на Земята и години наред по-късно са наблюдавани от центровете за следене на космическите кораби на САЩ и Русия. По данни, достигнали до пресата, през същата 1955г. експерти от секретните служби на САЩ и Русия се срещат в Женева и се договарят за първи път за необходимата секретност при по-нататъшното осветляване на проблема НЛО. Някои сведения показват, че през 1959г. апарат на Б-169 успява да свали кораб на Б-200 над територията на САЩ и да се реваншира. В сваления обект ВВС на САЩ намират на телата на двама пилоти, високи около 210 см. Как се изменя ситуацията през 60-те години?

От 1960г. влизат в действие първите американски глобални спътникови разузнавателни системи. Първата такава система е "Мидас" - изградена от спътници, снабдени с инфрачервени датчици, които са в състояние да откриват изстрелването на междуконтиненталните балистични ракети. Така изградените спътникови системи позволяват вече тотален информационен контрол над планетата на ръководните среди на САЩ. Всеки НЛО, появил се над планетата, е можел да бъде регистриран и анализиран. Ето защо след създаването на глобалната система за наблюдение над планетата ни през 60-те години за някои извънземни посетители на Земята е било трудно да останат незабелязани. Въпреки техническите възможности на своите кораби, които не са никак малки, извънземните са били принудени да встъпят в определени взаимоотношения с управляващите кръгове на Земята, главно за да се избегнат недоразуменията.

Известно е например, че при атакуване на НЛО от изтребителната авиация са били унищожени много самолети и много техни пилоти са загинали. Съгласно изградената хипотеза през 1962г. екипаж на НЛО, принадлежащ към цивилизацията С-123, съвсем неслучайно прави първи опит за влизане в контакт с ръководния екип в САЩ. Корабът с диаметър 22 м и височина 4 м се насочва към военно въздушната база на САЩ "Холоман", но е поразен от лъчева система на кораб на Б-169. Специалистите от радиотехническите служби, следили обекта до мястото на падане отбелязват, че той се е врязал в Земята със скорост 145 км/ ч. В кабината на летящата чиния били намерени на двама извънземни, облечени във сребристи комбинезони, с височина 1,2 м. Предотвратяването на контакта от страна на Б-169 може би се дължи на факта, че представителите на тази цивилизация вероятно предварително са били приели първи да встъпят в контакт с управляващите кръгове на Земята, при това, когато земен кораб за първи път се приземи на небесно тяло извън родната планета. Предполага се, че хуманоидите от С-123 са желаели контакт да бъде осъществен веднага след извеждането на кораб със земен екипаж на околоземна орбита. Възможно е също така те да са искали по-бързо да изградят своя база на планетата ни, при условие, че тя се намира на стратегическо от тяхна гледна точка.

През 1963г. една година след инцидента в базата "Холоман", космическа ескадра на сивите хуманоиди и на белите гиганти отново е засечена около Земята от системи за далечно следене на ВВС. Документирани данни на срещи от така наречения трети вид показват, че в периода 1960-1961г. кораби на расата, която обозначихме условно като Б-200, основно проучват планетата ни. Според някои непотвърдени сведения благодарение на взетата помирителна позиция от страна на хуманоидите от Б-200 между флотилиите на С-123 и Б-169 не избухва нова война в близкото космическо пространство. Така може би през юли 1963г. в "Морето на спокойствието" на лунната повърхност югоизточно от кратера Рос ескадрите на трите цивилизации се срещат. Те се състоят общо от около 200 кораба, от които над 30 са огромни, а над 150 са с по-малки размери. Вероятно в преговорите между представителите на трите извънземни сили е постигнато компромисно решение. От бъдещото развитие на събитията около планетата след тази среща, могат да се направят някои предполагаеми изводи за същността на намерените компромисни решения, а именно: Сивите хуманоиди ще установят контакт с представители на ръководните кръгове на човечеството. Контактът ще бъде ограничен по място и по време. Контактът няма да повлияе съществено на развитието на земната цивилизация. Забранява се използването на мощни оръжия на Земята и в околоземното пространство.

На фона на плуващата в лунното небе синя планета по-нататъшната съдба на човечеството е била решена и уточнена. Според изградената вече хипотеза през 1964г., ползвайки разрешение от другите извънземни сили за установяването на контакт с някои от ръководните среди на Земята, представители на цивилизацията С-123 установяват връзка и уточняват нова дата на среща с американските власти след инцидента през 1962г.
Така се стига до срещата от 30 април 1964г., когато според публикувани данни във военновъздушната база на САЩ "Холоман" (свързана с инцидента от 1962г.) в щата Ню Мексико в предварително определен район са кацнали три кораба, от които са слезли няколко извънземни от цивилизацията С-123. Чакали ги офицери от тайните служби и хора от групата "Majestic 12". Там на място се е провело първото съвещание, което е било филмирано (над 2000 м филмова лента). След тази първа среща са се провели още няколко, където се са направили крачки напред в разбирателството с малките сиви хуманоиди от тази цивилизация. Има и предположения, че на срещата са присъствали и наблюдатели и представители на цивилизациите Б-169 и Б-200.

Така в периода 1969-1972г. представители на правителството на САЩ са се договорили с тях. В сключения договор се казвало, че в замяна на технологията, която извънземните ще дадат и която е свързана със създаването на анти - гравитационни машини, правителството на САЩ ще си затвори очите пред някои неща, които се случват, и ще осигури на извънземните места за строеж на бази, където необезпокоявани да реализират изследователската си дейност и където те на свой ред да покажат на учените някои нови технологии. Така от 1972г. започва разширяването на една от най-секретните (вече не) бази в Groom Lake, на която е построена под ръководството на извънземните огромно подземно съоръжение. Там се е доставил договореният инструментариум, управляван единствено от тях. Според публикации, достигнали до пресата, секретният изпитателен полигон за летящи чинии в комплекса "Groom Lake", известен като Area 51, е разположен в щата Невада на приблизително 305 км в северозападна посока от Лас Вегас.

Само на 6 мили от Groom Lake се намира базата Tonopah, където е разположен щаб на командването на ВВС на САЩ. Някои данни сочат, че след 1972г. е създаден още един полигон за изпитване на нови космически кораби в непосредствена близост до базата Groom Lake. Това е базата "Papoose Lake", известна под названието Area S-4, която е изградена под контрола на представители на Б-169. Според някои предположения въпреки постигнатите договорености през периода 1964-1972г. цивилизациите, които условно приехме като С-123 и Б-169 не са бързали с доставката на нови технологии за американските власти. Причината за това може да се крие в нежеланието на извънземните да се намесват пряко в еволюцията на човечеството поради редица причини. Този факт вероятно е свързан и с постигнатите споразумения между извънземните сили през 1963г.

Въпреки това нежелание американските власти, разполагайки с части от разбити летящи дискове от времето на стълкновенията между извънземните раси и развивайки редица нови клонове на физиката през 60-те години успяват, според някои сведения през 1966г. в пустинята Мохаве (до която се намират споменатите бази) да изпитат първия кораб с неконвенционален хронален двигател на задвижване подобен на този от НЛО. По публикувани данни в базите Groom Lake и Papoose Lake се извършват успешни изпитания на кораби, изградени на анти- гравитационен и хронален принцип и сега. Изпитанията на блестящите апарати се извършвали главно през ноща между 21.00 вечерта и 06.00 сутринта. Апаратите, които се изпитвали в посоченото време, се захранвали от управляван термоядрен синтез удържан от мощно магнитно поле. Този процес е бил овладян за първи път през 1985г. в лаборатория в Лос Аламос в щата Ню Мексико.

Според публикации от известно време управляващите среди на САЩ имали гост консултант и от цивилизацията Б-169 поради усложнената обстановка около Земята. Трябва да се има предвид, че след първите договорености подобни взаимоотношения извънземните екипажи са установили и с някои от другите големи земни сили. Така например първият контакт на високо ниво с руснаците е осъществен през 1971г. Малко по късно руската страна също е взела участие в тайния съюз. По публикувани материали след сключването на първия договор с представителите на расата на сивите хуманоиди правителството на САЩ, опасявайки се от тяхна хегемония, е направило всичко възможно да сключи споразумение и с представители на друга високоразвита цивилизация, корабите на която посещават Земята. Разполагайки с данни от космическото разузнаване, че нашата планета е посещавана активно и от екипажи на хуманоиди, които по нищо не се различават от земните хора, и използвайки възможностите на космическите полети и комуникации, ръководните кръгове на САЩ са успели да установят контакт и с представители на цивилизацията Б-169. За осъществяването на този контакт е спомогнало много знанието на управляващите среди на САЩ за интереса на представителите на тази цивилизация към космическите полети на хората, за това, че те имат бази под лунната повърхност, и че техните космически кораби имат различни размери и опознавателни знаци за разлика от корабите на сивата раса, чиито опознавателни знаци представляват стрела в полусфера.

Не на последно място може да се постави и доброжелателното отношение на бялата раса (Б-169) към земните жители. Така, форсирайки програмата "Аполо", след кацането на кораба "Аполо-11" на повърхността на Луната на 20 юли 1969г. контактът е бил осъществен от американските власти. Ето как е протекъл той: На около четвърт път до Луната три кораба на бялата раса от Б-169 приближили "Аполо-11" на разстояние около 4 мили. Астронавтите ги фотогрфирали и уведомили базата в Хюстън. В навечерието на историческото приземяване на Луната. когато модулът на космическия апарат се снижавал да кацне до кратер на Лунната повърхност, следващите го три кораба се разположили на ръба на същия кратер, на разстояние около 300 м. Тяхното кацане било фотографирано от Едуин Олдрин. Корабите имали диаметър около 60 м и 8 м височина.

Неслучайно при кацането Армстронг възкликва: "Тук има огромни обекти, сър! О, Боже! Стоят от другата страна на кратера и ни наблюдават." По програма американският астронавт е трябвало да излезе на десетия час след кацането на модула "Eagle", но той получава нареждане от центъра за управление на полета в Хюстън да излезе и да стъпи на лунната повърхност още на петия час. Така на 21 юли 1969г. в 02.56.20 часа по Гринуич Нил Армстронг осъществява историческата първа стъпка на човек на лунната повърхност. Малко по-късно Олдрин излиза извън лунния модул. Двамата с Армстронг монтират лунна сеизмична станция на 68 м от кацналия кораб, а след това и лазерен отражател.
Според някои непотвърдени официално сведения малко по-късно няколко извънземни представители на цивилизацията Б-169, облечени в скафандри, излизат от чуждо- планетните кораби. Те поканват американските астронавти да посетят един от техните кораби. Така на 21 юли 1969г. в 03.35 часа по Гринуич първият контакт бил осъществен. Срещата е продължила 69 мин. от общо 151 мин. прекарани от Армстронг извън "Eagle". Трябва да се отбележи, че за нея американското правителство се е било подготвило отдавна. За това говори фактът, че при кацането на Луната Армстронг и Олдрин оставят силиконов контейнер, поръчан преди началото на полета, в който имало посребрена лента с електронен запис, съдържащ следното: поздравления от президентите на 74 държави на Земята, съставено на 24 езика; извадка от конституцията на САЩ, отнасяща се за въздушната и космическа навигация, подписана през 1958г. от президента Айзенхауер.

По публикувани материали при първоначалните преговори между американците и Б-169- най-близка до човешкия вид, последните предложили да изгонят сивите хуманоиди от планетата ни. Предложението не било прието, тъй като това би довело до голяма война между сивата и бялата раса с непредсказуеми за човечеството последици. Някои сведения показват, че при контактите си с представителите на тази цивилизация действията на американското правителство ревностно били следени от сивите хуманоиди. Неслучайно американските космонавти при изпълнение на мисията "Аполо" се страхували от враждебни действия спрямо тях от страна на корабите на сивата раса, които ги следели. Според публикувани материали освен с представителите на двете най-посещаващи ни цивилизации (50% от посещенията на НЛО дължим на сивите хуманоиди а над 30% на хуманоидите приличащи на хората) управляващите среди на САЩ са се опитали да установят отношения и с останалите "гости" на нашата планета.

За целта през 1974г. в САЩ била създадена станция за следене и примамване на НЛО. Тя представлявала система от 100 прожектора с мощност по 1 000 000 вата всеки, които били фокусирани в определена точка в небето, създавайки в нея ярко светлинно кълбо. Тъй като НЛО винаги са проявявали голям интерес към всякакви енергетични и природни аномалии, реакцията не закъсняла. Съвсем скоро след пускането и в действие станцията била посетена от няколко НЛО, които долетели със скорост 16 000 км/ч. За съжаление корабите на третия най-често посещаващ ни вид хуманоиди, а именно на двуметровите същества (10% от посещенията на НЛО дължим на тях) не проявили особен интерес към поканата за контакт. След като два от техните кораби направили два кръга над споменатата станция, отлетели със същата скорост, с която били дошли. Съществуват сведения, че цивилизацията на двуметровите гиганти се придържа към политика на минимална намеса в развитието на човека. Нещо повече, известни са данни, че те са против тоталната намеса на сивите хуманоиди в това развитие.

Трябва да се има предвид, че освен разглежданите три цивилизации, чиито кораби най- често посещават планетата ни, има публикувани данни за още около 60 цивилизации, апаратите на които епизодично са посещавали Земята. През 80-те и 90-те години около планетата ни са забелязани масирани разузнавателни полети на апарати на две други цивилизации. Едната от тях е на два и половина метрови гиганти, които навремето вероятно са наблюдавали строежа на пирамидите. Последните са имали база на Марс по онова време. Техните кораби са с форма на кълбо, около което нерядко се наблюдава пръстен. Втората цивилизация е на същества около 1,5 м високи, които по външен вид приличат много на човека. Съществуват предположения, че те имат общ генетичен корен с човешката раса подобно на цивилизацията Б-169. За разлика от последните обаче те са по агресивни в действията си. Техните кораби са с форма на равностранен триъгълник и пристигат на Земята откъм южното полукълбо, по специално от посоката на съзвездието Южен Кръст. През 1990г. вероятно именно техни кораби предприемат активно разузнаване над военни обекти на НАТО и Варшавския договор, над Брюксел и Москва.

Според направения анализ на съществуващите сведения сивите хуманоиди(С-123) с височина от 1,20 м до 1,40 м с голяма глава и големи очи, които първи са сключили договор с управляващите среди на САЩ, са дошли от Зета Ретикули. "Ретикули" е латинското название на съзвездието Мрежа, видимо от южното полукълбо на Земята. Зета представлява двойна звездна система от това съзвездие. Разстоянието между Зета1 и Зета2 е 0,5 светлинни години. Що се отнася до разстоянието между нашето Слънце и звездите Зета, то е от порядъка на 37 светлинни години. Разполагайки с космически кораби, при които движението се извършва чрез тунелни преходи в друго измерение, вероятно тахионно, където времето и други параметри на нашето пространство се превръщат в комплексни величини, сивите хуманоиди преодоляват това разстояние, изглежда, за около двадесет земни часа.

Интересно е да се отбележи, че от звездите Зета на съзвездието Мрежа при нас може би пристигат и други извънземни посетители. Това са Б-200, двуметровите гиганти, на външен вид приличащи на земните хора. Те носят черни прилепнали към тялото скафандри. Техните кораби са подобни на тези на сивите хуманоиди - принципът на движение в космическото пространство вероятно е същият. Някои данни сочат, че сивите и гигантите живеят на отделни планети от планетните системи на Зета1 и Зета2 и вероятно отдавна са установили контакти помежду си. Освен това, ако се съди по маркировката по някои междузвездни карти на разбили се или кацнали техни кораби, последните поддържат отношения с още 4 цивилизации в радиус от 40 светлинни години. Една от тези цивилизации е нашата. От маркировката по откритите карти може да се предположи, че в момента са в процес на проучване на още 5 цивилизации, които отстоят средно на около 100 светлинни години от техните родни планети.

Подобно на сивите хуманоиди и гигантите от Зета имат силно развити телепатични възможности. Те също проявяват голям интерес към земните хора. Нещо повече, първите известни срещи от т.нар. 3 вид, се дължат именно на тях. В отношенията си с хората при тези срещи се държат внимателно и дружелюбно. Въобще за разлика от сивите хуманоиди по всичко изглежда, че те са за минимална намеса в развитието на човешката цивилизация. Други много чести посетители на нашата планета са 2 типа хуманоиди, които по физическия облик много приличат на вече разгледаните. Единият от тях също представлява малки сиви хуманоиди, а другият - двуметрови гиганти. За разлика от първите обаче според сведения, базиращи се на множество документирани срещи с пришълци, те идват от съзвездието Орион.  Това съзвездие, видимо от северното полукълбо на Земята, е на разстояние от около 1000 светлинни години от нашето Слънце. Това голямо разстояние е причина хуманоидите от Орион да изпращат вероятно цели експедиции до планетата ни. При срещи на хора с тези пришълци, последните заявявали, че експедициите им обикновено се състоят от огромен кораб майка, на който са натоварени няколко по-малки разузнавателни анти- гравитационни апарата. Корабат майка обикновено се разполагал зад орбитата на Марс. Този кораб преодолявал разстоянието от Орион до Слънцето за около 20 земни денонощия, като използвал тунелни преходи в пространството. Срещите на хора с екипажи от тези пришълци показват, че корабите и апаратите на посетителите от съзвездието Орион не са радиоактивно обезопасени и са опасни за хората, пребиваващи в близост до тях.

Този факт не бива да се пренебрегва, още повече, че някои анализи показват, че 18% от посещенията на НЛО се дължат именно на тези цивилизации. Освен по радиоактивността корабите и апаратите на "гостите" ни от Орион се отличават и по своята форма. Тя е по-скоро кълбовидна отколкото дисковидна. Каква е разликата между сивите хуманоиди, идващи от планетните системи, разположени около звезди, близки на звездата Ригел (Б на Орион), и сивите хуманоиди от Зета на съзвездието Мрежа? Статистиката сочи, че на първо място те се отличават по своя ръст. Пришълците от Орион са високи 85-105 см, а тези от Зета (С-123) 120-140 см. На второ място те се отличават по цвета на кожата си. Макар че и на двете раси тя е сива , се наблюдава различие в оттенъка. Ригелианците имат зеленикав оттенък на кожата си, а тези от Мрежа - кафеникав. На трето място двете раси се отличават по своята възраст.

При аутопсия, направена на пришълци, извлечени от разбили се кораби, се оказало, че сивите от Зета, които ни посещават, имат възраст над 200 години по земното летоброене, докато тези от Ригел на Орион имат възраст до 30 години на своите тела и мозък, който е стар до 500 години. Последният факт показва, че орионците могат да подмладяват телата си. Всички тези данни, както вече споменах, са получени при изследване на екипажи от катастрофирали НЛО. Статистическата обработка на редица случаи показва, че гигантите от съзвездието Орион и съзвездие Мрежа също се различават помежду си. Обобщено може да се каже, че двуметровите пришълци от Мрежа по физически облик са по близки да земните хора. Гигантите от Орион, носещи сребристи облекла принадлежат към по-стара цивилизация. Те са създали раса от биороботи, които външно приличат на тях и които се използват за различни изследователски дейности. Пришълците от Орион владеят и използват широко телепортацията и телепатията.

И разбира се Б-169 на които дължим 25% от посещенията на НЛО. Техните кораби са с дисковидна форма. Б-169 както вече казах има бази на Луната, в Мексико - "Долината на Мълчанието", Титан, и база на планета обикаляща около третата звезда на Алфа Кентавър (4,3 светлинни год.). Според подложени на регресивна хипноза отвлечени и върнати обратно хора корабите на тази цивилизация преодоляват разстоянието от Земята до тази база за около 120 мин. Придвижването се е осъществявало чрез няколко прехода (скока) в пространството с дължина до1 светлинна година. Дължината на всеки преход се е определяла от големината на енергията, с която апаратът е влизал в тахионния тунел. В този "тунел" корабите се придвижват, използвайки тахионни носители. За разлика от електромагнитните вълни, които се движат със скоростта на светлината, тахионните носители се предполага, че се движат с близо седемнадесет хиляди пъти по-висока скорост , или по точно 17 315 пъти по-бързо.

Хуманоидите наречени Б-169 приличат изцяло на хората с тази разлика, че са с малко по дребни и финни тела и малко по големи глави. Интересно е да се отбележи, че нашата планета се посещава и от още един тип хуманоиди, които също са свързани може би генетично със земните хора и приличат силно на тях. Неслучайно техните кораби идват от съзвездието Кентавър, откъдето идва и другата човекоподобна раса (в този случай се оказва, че тази раса и Б-169 са от една звездна система както сивите и гигантите от Зета... това е възможно, защото Кентавър е тройна звезда, но за това пак се смята че при такава система е много трудно да се формират планети, и да възникне живот поради силно изкривените орбити на планетите и големите температурни разлики. В крайна сметка мога да кажа, че не съм сигурен точно откъде идва тази човекоподобна раса и Б-169).

Според описани срещи на хора с екипажи от тази раса (от Кентавър, не е Б-169) представителите на цивилизацията носят скафандри и корабите им имат триъгълно елипсоидна форма. Говорът им е подобен на грухтене и имат изпъкнали скули на лицето и големи очи. При полетите си до Земята извършват генетични експерименти за кръстосване с човешката раса (5% от наблюдаваните НЛО представляват кораби на тези човекоподобни същества.). Редица случаи говорят, че напоследък представителите на тази цивилизация са увеличили значително разузнавателните си полети над Земята, и то главно над северното полукълбо. Освен от представителите на 6-те цивилизации Земята се посещава и от кораби на други космически пришълци. Съществуват свидетелства за посещения на дисковидни апарати над Европа от звездния куп Плеяди, отстоящ от нас на около 400 светлинни години.

Редица случаи показват, че през 80-те години Земята е активно посещавана от кораби на цивилизация, чиито представители са високи около 2,5 метра. Екипажи на тази цивилизация вероятно от хилядолетия посещават планетата ни. Съществуват определени предположения, базиращи се на конкретни факти, че те са взели участие при строежа на египетските пирамиди и са построили тези на Марс. Близо до египетските пирамиди е намерено тялото на 2,5 метров мумифициран преди около 4500 години астронавт, който на външен вид много прилича на тези посетители. Нещо повече, предполага се, че пришълците от тази цивилизация са имали в миналото изградена база на Марс (а защо не и сега?). Корабите на тази раса са обикновено с кълбовидна форма с диаметър близо 60 м, около която често се наблюдава пръстен, подобен на пръстена на Сатурн.

Общо взето, може да се предположи, че тези, които ни посещават, идват от близката област на Галактиката. Досега има регистрирани само няколко случая на посещения на интелигентни, безпилотни разузнавателни сонди от друга галактика. Ако се разгледа строежът на нашата галактика по подробно, биха могли да се направят някои изводи за цивилизациите от хуманоиден тип, които вероятно я населяват. Най-старите цивилизации в Галактиката ни биха били разположени главно в пръстена , намиращ се на разстояние 16 000 светлинни години от нейния център и в халото, тъй като там се намират най-старите звезди, чиято основна светлина е в областта на червения край на видимия спектър. Поради по-голямата близост на звездите около ядрото на Галактиката и в звездните купове цивилизациите от тези участъци много по-лесно биха изградили комуникационни общности и биха влезли в определени взаимоотношения, което още повече би ускорило техния прогрес. Ако разгледаме спиралните ръкави на Галактиката ни, ще видим че те са изградени от значително по млади звезди на възраст около 5-10 милиарда години.

Цивилизациите, които биха се развили около тях, в основната си част ще бъдат в началото на своята еволюция. Все пак някои от тях биха били достигнали значителна степен на развитие, достатъчна, за да могат да осъществяват междузвездни полети до близки звезди. отдалечени до 1000 светлинни години. Други цивилизации от спиралните ръкави, като нашата например, биха били в процес на усвояване на планетните си системи, а трети може би сега тепърва осъзнават и колонизират собствените си планети. От тази гледна точка може би съвсем не е случаен фактът, че всичките 60 цивилизации, за които досега има някакви данни, че ни посещават, са от нашия ръкав на Галактиката, а именно ръкава Орион (двата съседни ръкава на Орион са Стрелец и Персей те се намират на 7000 и 5000 светлинни години от нас.). За старите цивилизации, които вероятно са разположени около ядрото и халото на Галактиката ни, населението от ръкавите би било все още варварско.

Около центъра на Галактиката ни в момента може би има изградена мощна суперцивилизация (цивилизации). За нея може би биха представлявали интерес главно цивилизациите от другите близки галактики, като Магелановите облаци, М31 и М33. Възможно е войните в Галактиката ни да се водят главно в резултат на битки между варварски цивилизации от ръкавите, както и между тях и форт- постове на галактическата супер- цивилизация (цивилизации). Доказателство за съществуване на подобни супер- цивилизации са може би и изучаването на някои групи взаимодействащи си галактики, например W33 и W34, човек остава поразен от тяхното "разумно" разположение в Космоса. Сякаш някой съзнателно с определена цел създава свързващи мостчета, които предимно са съставени от звезди, при това удивително целесъобразно, с минимален разход на "строителен материал" - често под формата на прави, опънати като струна линии.





Н. Александров - "Феноменът НЛО"