FenomeniBG.com :: световни мистерии, феномени, конспирации, научни загадки, нло, извънземни, алтернативна медицина
Главно меню




Важно: прочетете тази статия относно достоверността на материала отдолу!
Паметници : Саксауаман
Публикувано от Geo на 2005/8/3 23:27:56 (3566 прочита )

Саксауаман

Саксауаман е най-внушителния от архитектурните комплекси на инките и е смятан за един от най--грандиозните монументи, създадени от човека. Той се намира на север от Куско, на височина 3555м. над морското равнище, между Куско и Сан Себастиян. Археологическия парк е с площ 3094 хектара и съдържа повече от 200 археологически места.



Саксауаман е най-внушителния от архитектурните комплекси на инките и е смятан за един от най--грандиозните монументи, създадени от човека. Той се намира на север от Куско, на височина 3555м. над морското равнище, между Куско и Сан Себастиян. Археологическия парк е с площ 3094 хектара и съдържа повече от 200 археологически места.

Когато испанските завоеватели пристигнали по тези земи, те не могли да си обяснят как перуанските индианци ( диви, невежи, смятани по-скоро за животни, отколкото за хора ) са успели да построят такива величествени постройки. Техният религиозин фанатизъм ги накарал да мислят, че строежите са дело на демони и зли духове. И днес, много хора вярват в неспособността на кечуаните да създадат такова чудо, и предполагат, че постройките са дело на същества от извънземен произход с по-напреднали технологии от нашите.

Стените в Саксауаман

Трите стени в Саксауаман

Трите стени в Саксауаман, оформящи зъбите на пумата

 
 

Това, което виждаме днес, са само основите на стените или насипите, върху които се е извисявала великолепна сграда, която според летописците не е имала равна на себе си по целия свят. Има три паралелни стени, построени на различни нива от варовикови каменни блокове с огромни размери. Блоковете, използвани за първите ( по-ниските ) нива са най-големи. Един от тях е с височина 8.5 метра и тежи 140 метрични тона. Тези блокове определят сградата като принадлежаща на циклопската или мегалитната архитектура. Някои автори предполагат, че трите стени представляват трите нива на религиозния свят на инките. Отдолу нагоре това означава Укю Пача или подземния свят, Кай Пача ( земния свят ) и Ханан Пача - небесния свят. Освен това тези нива се идентифицират с техните три свещени животни - Амару ( Мачакуай ) - змията, Пума - кугар или планински лъв и Кунтур - кондор.

Някои автори смятат, че поради зигзаобразната им форма, стените изобразяват бог Иллапа, бога на гръмотевиците и светкавиците. Възможно е всички тези теории да са верни тъй като числото три е било с ключово значение сред кечуаните.

Факт е, че няма други такива стени по света. Те са различни от Стоунхендж, от Египетските пирамиди, от пирамидите на маите, от всички други древни монолитни каменни паметници.

Това, което виждаме днес, са само основите на стените или насипите, върху които се е извисявала великолепна сграда, която според летописците не е имала равна на себе си по целия свят. Има три паралелни стени, построени на различни нива от варовикови каменни блокове с огромни размери. Блоковете, използвани за първите ( по-ниските ) нива са най-големи. Един от тях е с височина 8.5 метра и тежи 140 метрични тона. Тези блокове определят сградата като принадлежаща на циклопската или мегалитната архитектура. Някои автори предполагат, че трите стени представляват трите нива на религиозния свят на инките. Отдолу нагоре това означава Укю Пача или подземния свят, Кай Пача ( земния свят ) и Ханан Пача - небесния свят. Освен това тези нива се идентифицират с техните три свещени животни - Амару ( Мачакуай ) - змията, Пума - кугар или планински лъв и Кунтур - кондор. Някои автори смятат, че поради зигзаобразната им форма, стените изобразяват бог Иллапа, бога на гръмотевиците и светкавиците. Възможно е всички тези теории да са верни тъй като числото три е било с ключово значение сред кечуаните.

Факт е, че няма други такива стени по света. Те са различни от Стоунхендж, от Египетските пирамиди, от пирамидите на маите, от всички други древни монолитни каменни паметници.

Как са построени стените

Камъните, изграждащи стените, пасват толкова добре, че никакво острие не може да се пъхне между тях. Няма никакъв свързващ материал ( хоросан ). Каменните блокове се свързват със сложни и неправилни форми, които биха били истински ад за всеки каменоделец.

Учените предлагат един твърде изфабрикуван начин за свързването на камъните. Първо се изрязва желаната форма на първия блок и блокът се поставя на мястото си. След това каменоделците по някакъв начин ще окачат втория блок на скеле до първия. След това те трябва да следят контура на първия камък и да го отбележат върху втория, за да могат след това да оформят точната форма, която да пасне на първия камък. За да бъде мьркирането точно, те трябва да използват права летва със закачен на нея отвес. След като са отбелязали контура, каменоделцте блъскат втория камък с камъни колкото длан, за да оформят основните линии. След това, използвайки малки камъчета, те ще дооформят прецизно контура.

По стените не са открити никакви украси или надписи. Повечето стени са около Куско и в долината на река Урубамба в перуанските Анди. Има няколко разпръснати стени и в други части на Андите, но никъде другаде на Земята. Като цяло, тези сгради са извън нашите представи и възможности. сегашната цивилизация не може ните да ги обясни, нито да ги повтори. Въпроси като "как", "защо" и "кога" просто ни объркват. Мистерии като тази се обясняват научно, фантастично и дори смешно, но почти никога вярно и пълно.

 

Кога са построени стените

Това, което е останало от трите стени в Саксауаман е направено от варовик, които в случая е бил използван само за основите на сградата. Главните стени са направени от андезит ( черна вулканична скала ), който се добива в каменоломни в планинте на север от Сан Джеронимо, на около 35 километра от града. Варовици са открити и в околностите на Саксауаман, но те са по меки, и не могат да бъдат така добре оформяни. Разрушаването на Саксауаман започва през 1536г., когато започва войната срещу испанците и продължава 400 години. Конкистадорите започват да използват камъните за строежа на своите къщи. През 1559 църковния съвет решава да се вземат андезитните лрокове за строеж на катедрала. Чак до 1930г. жителите на околностите на Куско можели, срещу минимална такса, да вземат необходимите им камъни за строеж на къщите си. Трите стени са всичко, което е останало, след като в продължение на четири века Саксауаман е бил използван като каменоломна от каменоделците в колониалните градове.

Саксауаман вероятно е бил завършен около 1508г. Според различните теории построяването е продължело 60 години, а работниците са били между 20000 и 30000. Интересно е написаното от хроникъора Гаркиласо де ла Вега, който бил роден през 1530 г. и е израснал в сянката на стените. Въпреки това, той изглежда няма никаква представа за това как е бил построен Саксауаман. Ето какво пише той:

"...това укрепление превъзхожда конструкциите, известни като седемте чудеса на света. В случая с дългата стена във Въвилон или с Родоския колос, или с пирамидите в Гиза, или с другите монументи, всеки може да каже как са били построени - чрез събиране на огромна маса работници и чрез употребата на все повече и повече материали ден след ден, година след година, те преодоляват трудностите чрез човешките усилия през дълъг период от време. Но наистина е извън границите на въбражението да разберем как тези индианци, незапознати с уреди, двигатели и инструменти, са могли да издялат, вдигат и свалят тези огромни скали, а след това да ги поставят толкова точно на местата им. Поради тези причини, и защото индианците са толкова добре запознати с демоните, в работата е замесена магия."

Със сигурност поне няколко от тези 20000 или 30000 работници все още са били там, когато Гаркиласо е бил млад. Дали всички не са били болни от амнезия? А може би Саксауаман е много по-стар, отколкото учените твърдят че е?

Археолозите ни казват, че стените в Саксауаман са се извисявали 3.5 метра по-високо, отколкото са сега. Тези допълнителни 3.5 метра са отишли за изграждането на катедралата и на къщите на колонистите. Смята се, че тези камъни са доста по-малки от огромните блокове в основата. Може би горната част на стените, която е била разграбена, е било единственото нещо, построено от инките на хълма Саксауаман. Този строеж вероятно е бил завършен през 1508г. Това би обяснило защо никой по времето на испанските конкистадори не знаел нищо за това как са били построени стените.

Муюкмарка

Гаркиласо пише, че на върха на трите стени има кули разположени в триъгълник. Главната кула била в средата и имала кръгла форма. Тя била наречена Муюкмарка. Втората кула се казвала Паукармарка, а третата - Саклармарка. Втората и третата кула били квадратни.

Това е основата на кулата, намерена на върха на храма на Саксауаман през 1934г. Муюкмарка е изградена от три концентрични каменни стени с кръгла форма, свързани чрез няколко радиални стени. Има три канала, построени за да пълнят с вода това, което много учени смятат за резервоар. В центъра има мрежовидна украса от 34 линии, а също и украса от концентрични кръгове, които отговарят на разположението на стените.

Муюкмарка

Куско

Според индианска легенда, земята на Куско била толкова неплодородна, че нищо не можело да вирее там. Там, където сега се намира центъра на града, преди е имало езеро и блато. Вторият инка, Синчи Рока, пресушил блатото и го пълнил с камъни и дърва, докато земята не станала достатъчно стаблна, за да издържа техните каменни сгради. Той също донесъл много товари хубава почва, която разпръснал, за да стане долината плодородна. Въпросът е какво е привлякло инките в това неплодородно и негостоприемно място. Ако си представим, че внушителните стени на Саксауаман са били там преди първият инка, Манко Капак, да пристигне. Това само по себе си би направило мястото свято.

Според ранен испански хроникьор, императора на инките Пачакути, който направил поклоническо пътуване до Тиуанако, решил да подражава на строителния гений на храмовете в Куско. Куско, в действителност, не бил град в европейския смисъл на думата. Въпреки че той бил огромно свещено място и място за жилищата на хората от благородно потекло ( обикновените хора не били допускани в церемониалния център ), той бил и центърът на Вселената за инките.

Кориканча

В куско се намирал и най-важния храм в империята на инките, Кориканча ( "корал от злато" ). Той бил посветен на Виракоча - бога създател, и на Инти - бога на Слънцето. В храма имало и светилища на второстепенните богове на Луната, Венера, Плеядите и няколко други божества. Освен това имало статуи на божества на покорени племена, доведени в Куско, отчасти на почит, отчасти като заложници. Сведения от първите испанци, които влезли в Куско, говорят, че церемонии били извършвани без прекъсване в Кориканча.

Кориканча

Кориканча - Храма на Слънцето - един от най-добрите образци на каменоделството на инките

 
 

Тези чудесно издялани стени на храма били покрити с повече от 700 листа от чисто злато, тежащи около два килограма всеки. Обширният двор бил пълен със скулптури на животни и царевично поле в реален размер. Всички статуи били направени от чисто злато. Подовете на храма също били покрити със злато. Масивна златна статуя с формата на слънце и украсена със скъпоценни камъни била обърната с лице на изток, така че всяка сутрин да посреща изгряващото Слънце. За съжаление всички тези произведения на изкуството били набързо претопени от испанците, които след това построили църквата Санто Доминго върху основите на храма.

Кориканча бил също и център на голяма астрономическа обсерватория и календарно устройство. Имало 40 линии, отдалечаващи се от храма, наречени Секуси. Те продължавали в абсолютна права линия и сочели към по-важните небесни точки на хоризонта. Четири от тези линии, представляват четирите главни пътя до четирите части на Тавантинсую, други сочели към точките на равноденствие и слънцестоене. Останалите сочели към различни звезди и съзвездия, които имали особено значение за инките.

Хълмът Родадеро и Трона на инката

В покрайнините на Куско, точно противоположно на Саксауаман, се намра Родадеро - гигантски скалист хълм с много стълби и пейки, издълбани в скалата.

Хълмът Родадеро е от диоритна скала с вулканичен произход. На хълма има вади, издялани скали и това, което е наречено Трона на инката до който водят няколко десетки прецизно издялани каменни стъпала. Зад тази секция има малки лабиринти, тунели и ниши в скалите.

 
Хълма Рорадеро
 
Трона на инката
 
 




Свързани връзки
#Повече за Паметници
#Статии от Geo
Версия за принтиране   Изпрати тази статии на приятел
- Страницата е генерирана за 0.05 Секунди -