Заселването на Куберовите прабългари в Македония

В рамките на макропроекта на скопското министерство на културата "История на културата в Македония" наскоро е издадена книгата на проф.д-р Иван Микулчич "Средновековни градове и твърдини в Македония". Авторът е професор в Института за история на преустройството и археологията във философския факултет на Университета в Скопие и се смята за един от водещите македонски изследователи на Средновековието. Луксозното издание е издадено със средства на две министерства - на науката и на културата, и най-вече на скопския клон на "Отворено общество" и има основателни претенции да е обобщаващ труд върху появата, развитието и културата на средновековните градове и укрепени селища в Македония.

Най-късата и точна рецензия на тази книга е: почтен научен анализ и синтез на наличните писмени източници/ византийски, български, сръбски и западноевропейски средновековни хронисти и историци/ и данни от археологическите разкопки на територията на република Македония. Следствието е, че авторът достига до интересни научни резултати от изключително значение за българската средновековна история. До тези резултати българските учени трудно щяха да стигнат, тъй като по разбираеми причини не познават в детайли терена.

 

(снимка: www.bulgarian-monuments.com)

 

 

Най-изненадващата теза на автора, включително и за българските историци, е, че територията на днешна република Македония във вековете на създаването и укрепването на българската държава е била ненаселена земя. Според д-р Микулчич след най-жестоките варварски нападения между III-V век и особено варварските нападения през VI век "домашното" /ромейско/ население напуснало укрепените селища в нашите краища и се изселило в Солун, Цариград и Анатолия". Но то не е било заместено от славянската вълна, заляла Балканите в V-VII век. Не преминали през Македония и се заселили в земите на днешна Гърция. "Славяните...само преминали през тези земи - пише Микулчич, - опустошени преди тях, без ромейски селища и поради това непривлекателни. Те се населили в средиземноморската част на Гърция, с мек климат и до морето, място, което е привличало толкова народи от Севера". Главното доказателство за този исторически факт Микулчич вижда в пълното отсъствие на археологически, материални следи за присъствие на славяните в нашите краища в VII, VIII и по-голямата част от IX век". Македонският автор смята, че византийската реокупация на македонските земи в края на VIII век е засегнала само южната им част, т.е. териториите, които днес са в Северна Гърция.

Според Микулчич първите заселници в Македония били прабългарите на хан Кубер - брат на Аспарух. "Това прабългарско племе", заселило Битолското и Прилепското поле, създало полунезависима държава и след време - твърди Микулчич - заело територията до Корча и Елбасан /днес в Албания/. Това означава, че с прабългари били населени и полетата на Ресен и Охрид, т.е. около 1/3 от днешна Македония.

По-нататъшното заселване на Македония се свързва с "Бугарското освобождение на Северна Македония". Микулчич смята, че процесът е започнал "до 807 г. от водачот на Бугарите во Панония Крум, избран за каган на сите Бугари". С проникването на българите започнала и "обновата на твърдините", останали от римляните в Македония.

Българите започват и създаването на градовете в Македония и организирания градски живот. Освен че възстановяват старите градски селища те създават и нови градове на базата на т.нар. аули, появили се в Македония "паралелно со придвижването на Бугарите на запад". Такъв според Микулчич е "градот Равен во кой кнез от Борис ги покръстувал брегалничките словени и во кой поставил епископ". Огромни прабългарски аули Микулчич локализира край Прилеп, Девол и Преспа. "Има индикации за още няколко аула в нашите краища - съобщава авторът, - но тази проблематика досега въобще не е изследвана у нас". Ясно е защо, но нищо. Що е време пред нас е - все някога ако не ние, то "дяцата" ни ще ги изследват.В подкрепа на тезата си за българското заселване на Македония Микулчич привежда материални следи от аулите в с.Чемрен и Прилеп, Кичево, Девол, Кавадарци и Тетово. Това са прословутите амулети на прабългарите - шаман на кон, печати с типични прабългарски таиги, коланни токи и пр., за които авторът пише, че спадат към културата на Плиска-Преслав. Любопитно е предположението на автора, че името на прочутата македонска планина Плетвар е от прабългарски произход и е дадено поради преградния си зид, издигнат от Мануил Ивац, войвода на "Бугарския цар Петър Делян". В тази книга въобще царете и строителите на крепости са по националност такива, каквито действително са били - българи, византийци, сърби. За етническите процеси в Македония авторът е кратък, но ясен: "Извършена е симбиоза помегу...прабугари и ...славенските племинья, кои на широкиот простор от Дунав на север до Егея на юг и од Ядран на запад/Адриатика, б.а./ до Черното море на изток го прифатиле заедничкиот етникон Бугари".

Тезите на проф. д-р Микулчич, закономерен резултат от изключително прецизното изследване на наличните до момента извори, са в пълно противоречие с официалните македонски възгледи, дефилиращи вече май единствено по страниците на "Нова Македония". Същевременно те са и едно интересно свидетелство за трудния път на историографията в Македония. Все по-често учените в Скопие застават на научни позиции и изоставят пропагандистките и незащитени от науката тези, които скоро ще служат за забавно четиво на учените в минути на отдих…