Духовност, модерна наука и древна история

Духовност, модерна наука, древна история. Тези три думи може да ви се струват доста далечни като смисъл, но те са свързани както ъглите на триъгълник. Без който и да е от тези ъгли, същостта на триъгълника хуманност се изменя....

Научния напредък без духовността е като тяло без душа. За съжаление това е науката, която виждаме днес. Тя ни води към общество, притежаващо много разрушителни черти - алчност, самолюбие, егоизъм и липса на толератност към отсрещния. Хората днес в много отношения са роби на технологиите, създадени от науката, за да се грижат на нашето удобство.

Това от което се нуждае човечеството е прогресивна земна култура, в която духовността и науката да вървят ръка за ръка. Нужна ни е култура, базирана на принципите на любовта, толерантността, братството и желанието за развитие.

Човешката раса на Земята съществува от много хилядолетия. В древността е имало периоди, в които нашата култура е била развита - научно, а също така и духовно. Обществата са ръководени от хора с метафизични познания, които са практикували различни системи йога и медитация. Те са познавали природните неограничени източници на енергия. Хората са пътували до отдалечени звезди и планети на сложни космически кораби и чрез телепортиране. Те са осъществявали контакти с други развити цивилизации от цялата Вселена. Това бил Златния век на древността. Хората започнали да нарушават баланса между духовността и науката и се ориентирали все повече към материалното. Последвали климатични катастрофи, следствие от играта с природата и ядрени войни, довели до тотални разрушения. Радиоактивните излъчвания довели до мутации сред оцелелите и се появяват праисторическите хора, които познаваме. Има вероятност това да се е случвало много пъти подред през хилядолетията. Физическите доказателства са изчезнали, но е запазена информация за тези катаклизми в някои древни индийски текстове, а също и в преданията на други цивилизации.

За да постигнем едно общество, в което има хармония между духовното и материалистичното, трябва най-напред да се достигне една критична маса от хора с по-високо обществено съзнание и по-развита духовност. Нещата след това ще се развият с доста бързи темпове. Това може и да изглежда трудно, но в действителност нещата се движат в правилната посока. Въпреки всички пороци на обществото ни ние все пак си задаваме ключови въпроси като "Защо сме тук?", "Защо има толкова много болка и мизерия?", "Дали не можем да променим света?" и не на последно място всеки си е задавал въпроса "Има ли Бог?" Тези вътрешни вълнения са един от най-важните признаци, че все още има възможност да се промени реалността, в която живеем.