FenomeniBG.com :: световни мистерии, феномени, конспирации, научни загадки, нло, извънземни, алтернативна медицина
Главно меню




Важно: прочетете тази статия относно достоверността на материала отдолу!
Предмети и устройства : Плащеницата на Иисус в Торино
Публикувано от Geo на 2005/8/2 23:47:53 (4149 прочита )

Плащеницата на Иисус в Торино

Плащеницата от Торино е смятана за погребалната дреха на Христос. Тя е религиозна реликва още от Средновековието. За вярващите тя била божествено доказателство за това, че Христос е възкръстнал от гроба, а за невярвящите - просто поредната проява на човешкото лековерие както и една от най-великите измами в историята на изкуството...

От 1578 година година насам плащеницата, увита в червена коприна, се пази в параклиса на Свещената плащеница в катедралата Свети Иван Кръстител ( Saint John the Baptist ) в Торино, Италия.

Все още никой не е могъл да докаже със сигурност, че плащеницата от Торино е погребалния саван на Иисус от Назарет, но изображението на наранено човешко тяло е достатъчно доказателство за вярващите. Плащеницата, наблюдавана с невъоръжено око, представлява негативно изображение на човек с вързани ръце.

Тя със сигурност е много стара. Нейната история е известна от 1357 година, когато изплува в малкото френско село Лирей. Сан Антонио се приемат резултатите от датирането с въглерод 14 през 1988 година, което показва, че саванът е направен между 1260 и 1390 г. сл. н. е.

 
Плащеницата от Торино
 
Плащеницата на Иисус в Торино

На снимката горе в дясно са показани ръцете, китките и дланите. Изглежда има голяма рана на китката. Това е важно, защото ако пироните се забиват в костите на дланта, те не могат да издържат тялото на кръста и се получавао разкъсване на дланите. Ако пироните се забиват в китките, където костите са по-здрави, те могат да издържат тежестта на тялото върху кръста.

 
Лицето от плащеницата на Иисус
 
Негатив на лицето от плащеницата в Торино
Артистична представа за лицето от плащеницата
 Артистична представа за лицето от плащеницата

 

Вижда се голямо кърваво петно и елипсовидно нараняване на дясната страна ( при негативното изображение посоките се запазват ). При изучаването на размера и формата на раната става ясно, че е много вероятно да е причинена от римско копие.

Освен това чрез измерване на ъгъла на засъхналата кръв на китката може да се определи ъгъла, под който е висяло тялото. Изчислено е, че то е висяло под ъгъл 65 градуса ( спрямо хоризонталата ) през повечето време. На друго място обаче кръвта е засъхнала под 55 градуса. Дали човекът не се е опитвал да се повдигне с десет градуса? Но защо? Медицински изследвания показват, че ако човек виси под ъгъл 65 градуса, той започва да се задушава много бързо. Той би могъл да диша само ако се повдигне с близо десет градуса. Човекът от плащеницата трябва да се е повдигал, като се е отблъсквал с краката си, които също би трябвало да са закрепени за кръста. Той обаче не би могъл да стои дълго време в тази позиция, и от умората най-накрая ще се върне обратно на 65 градуса. Той ще продължава да се повдига обратно до 55 градуса, щом събере сили, за да може да диша. Екзекуторите биха счупили краката на осъдения, ако искат смъртта му да настъпи по-бързо.

На изображението в ляво виждате най-вероятното положение на тялото на издъхналия на кръста.

Теории за възникването на негативното изображение върху плащеницата от Торино

Една от теориите е, че изображението е нарисувано. Тя предполага, че е използван железен оксид смесен с животински протеини. Инетересното е, че дори официалната наука категорично отхвърля тази теория. Доводът й е, че според направенито проучвания никава боя или оцветител от известните на науката не могат да направят такова изображение. Малки количества железен оксид е открит по плащеницата, но той е бил с еднаква концентрация по целия саван. Ако е било боядисвано с железен оксид, би трябвало концентрацията на местата, където е рисувано, да е по-голяма от тази в останалата част на плата. Наличието на железен оксид вероятно е следствие от копирането на плащеницата в някои художествени студиа. Смята се, че те са били допирани до плещеницата, за да придобият свещено значение, и при този допир част от железния оксид остава върху оригинала.

Трябва да се отбележи, че нито един художник не успява да пресъздаде всички характеристики на плащеницата от Торино. Те са: негативност, триизмерен ефект, няма следи от четка или посока, перфектни анатомични детайли и др. Освен това изображението е истинска загадка, тъй като прониква навътре само на 1/100 сантиметра в плата. Освен това е доказано, че кръвта първа се е отбелязала върху плата, а след това изображението на тялото. Всички тези факти карат повечето учени да отричат тази теория.

Друга теория свързва изображението върху плащеницата от Торино с радиацията. Според нея един взрив от радиация (топлина или светлина), действаща за кратко време, би могъл да предизвика образуването на изображение. Учените досега не са успели да повторят оригинала, използвайки този метод. Освен това цвета и ултравиолетовите характеристики не пасват. Изображението не флуоресцира при действието на ултравиолетова светлина, както би трябвало. Това е причината тази теория също да бъде отхвърляна от повечето учени.

Други теории предполагат, че изпарения от тялото, смесващи се с тъканта на плащеницата са предизвикали образуването на изображението. Според други отпечатъкът е следствие от директен контакт с тялото. Има една теория, която обединява горните две - теорията на Де Салво.

Природата може би ни е осигурила миниатюрен пример за това как се е отпечатала човешката фигура върху погребалния саван. Известно е, че когато определен вид растителна тъкан ( като листната ) се постави в книга и се остави недокосната много години, тя взаимодейства и с горния, и с долния лист, като оставя отпечатък от оригиналната тъкан върху тях. През 40 те години на 20 век Д-р Джин Волкрингер забелязва, че изображенията, оставени от растенията, изключително наподобяват това на плащеницата. Освен това те също изглеждат като негативно изображение и когато са фотографирани, се получава позитивен отпечатък върху негативната лента.

 
 

При подробно изследване на изображенията на Волкрингер и на това върху плащеницата от Торино, се откриват някои доста важни прилики. Сравняване на цветовете със спектрофотомер се оказва, че те са идентични. Освен това и двата вида изображения реагират по един и същ начин на ултравиолетова светлина. Използвайки специален уред за анализ на структурата се оказва, че тя има триизмерни характеристики.

Изображенията на Волкрингер се получават когато киселини от растението се пренасят върху хартията. Най-важната киселина, отделяна в този случай е млечната. Човешката пот съдържа определено количество млечна киселина. Един измъчван и разпънат човек със сигурност би бил доста потен, а медицинските изследвания показват, че в този случай в потта би имало доста по-голямо количество млечна киселина, отколкото при други ситуации. Млечната киселина може да се предавала и при директен контакт, и при дифузия. Веднъж попаднала върху плата, киселината окислява целулозата в конопа и за известно време се образува изображението.

 
 

Въпреки че теорията с изображенията на Волкрингер се доближава най-много до постигането на крайния резултат - копиране на плащеницата, тя не е перфектна. Изображението върху плащеницата е повърностен феномен, а тези на Волкрингер не са. Освен това млечната киселина не би могла да направи отпечатък с такава висока резолюция, като отпечатъкът върху плащеницата. Все още няма теория, която да обяснява начина на получаване на изображението върху плащеницата от Торино.

Плащеницата от Торино или въглерод 14

Изберете едно от двете - плащеницата е истинска или въглерод 14 е точен метод.

Всичко за плащеницата изглежда вярно. На пръво място материалът, от който е направена е точно като този, използван в Светите земи за погребални савани преди 2000 години. Има рана върху гръдния кош. Различават се следи от удари с камшици, които са точно толкова, колкото пише в Библията. Религиозните рисунки на стигмата не са верни, защото показват рани по дланите на ръцете. Вече изяснихме, че пирони, забити в костите на дланта, не биха издържали тежестта на тялото. В отпечатъка върху плащеницата следите от рани са точно на китките, където и трябва да са. Евентуален религиозен фалшификатор ( макар че вече изяснихме, че съвременната наука не може да открие начин, по който да направи точно копие на плащеницата с всичките й характеристики ) от 13 век би сложил раните върху дланите, а не върху китките. Короната от тръни, която виждаме по религиозните рисунки и икони, не е овален венец, а шапка от тръни. Следите от кръв по плата съвсеми точно пасват на законите на гравитацията.

Микроскопски анализи на плащеницата, направени в лабораторията "Херкулес" в Солт Лейк, щата Юта в САЩ, показват наличието на малки кристали травертин аргонит, рядка форма на калцита, срещана в почвата около Дамаската порта в Йерусалим.

Секондо Пиа е първия човек, фотографирал плащеницата. Можете ли да си представите учудването му, когато при огледа на неготивити, той открива, че вместо негативно, изображението на плащеницата е позитивно. Може да добавим това към доказателствата, че плащеницата не е фалшификат на някой древен художник.

Официалната наука се опира на едно единствено изследване, когато твърди, че плащеницата е фалшификат и, че тялото на Христос не е лежало в нея - тестовете с въглерод 14 ( радиовъглеродно датиране ). Те показват, че плащеницата датира от преди максимум 700 години. Всички останали доказателства сочат, че плащеницата е оригинална, и дори нещо повече - че не може да бъде копирана дори днес. Щом е отпреди 700 години, как е направена? И с каква цел?

Учените трябва да са по отворени към новото и по-критични към старото. Те може би са забравили, че цялата съвременна наука е възникнала в следствие на съмнението в старото ( религията ) и отварянето към нещо ново ( науката ) през Ренесанса.




Свързани връзки
#Повече за Предмети и устройства
#Статии от Geo
Версия за принтиране   Изпрати тази статии на приятел
- Страницата е генерирана за 0.05 Секунди -