Алтернативeн поглед върху начинът на построяване на Пирамидите в Гиза...
Споменатият вече в предишни статии испански автор Фелипе Фернандес-Арместо обяснява, че строителите прекарвали каменните блокове от кариерите на другия бряг при разливането на Нил и фактически ги стоварвали до самата пирамида. По-малките блокове от варовик били рязани с медни триони и после обработвани "трудно, но ефикасно", като ги търкали с пясък. По-големите блокове, тежки до 50 т, били оформяни още в кариерите. После влачели камъните с шейни по предварително подготвени пътеки. Около 170 души били необходими за тази операция. Използвани били "дълги прави рампи, за да се вдигнат камъните до необходимата височина, и това не подлежи на съмнение, защото археолозите са открили останки на някои от тях. За да се стигне обаче до върха на Голямата пирамида при направляван наклон, една рампа е трябвало да бъде дълга почти два километра." Тези рампи, естествено, не са правени за месеци, тъй като строителството според Херодот е продължило 20 години. Представете си как разлетите води на Нил са си играли с пясъка и са късали не само рампите, но и нервите на строителите.
Заедно с "рамперите" в научната пирамидология битуват и т. нар. ролери. Според тях каменните блокове били монтирани и търкаляни - а не влачени или пързаляни по пясъка - върху дървени палети. А уж египтяните подобно на маите не познавали колелото. Трета група специалисти, която включва и Маргарет Мъри, могат да бъдат наречени "рампоролери", защото виждат палетите, качени върху рампи. Най-многобройна е сектата на д-р. Мърц. Нейните членове просто обявяват, че не съществува такъв проблем, като транспортиране и повдигане на тежести.
В категорията за най-забавни теории трябва да се постави на първо място д-р Жозеф Давидовиц - химик и автор на сензационното творение "Пирамидите - една разрешена загадка". Той не отхвърля теорията за рампите. Напротив, изчислил е, че между 140 и 200 души са необходими за повдигането на един от обикновените блокове, тежащи 2,5 т. Той знае, естествено, че още Херодот съобщава броя на блоковете, използвани в Голямата пирамида - 2,6 милиона. Но Давидовиц пропуска да направи проста сметка: за 20 години строителство египтяните е трябвало да пренасят по рампите 130 000 блока годишно, или 1400 блока дневно, което прави почти по един блок на минута. Д-р Давидовиц обаче истински се развихря като химик. Той разкрива, че наистина няма проблем с транспортирането на каменните блокове. Благодарение на химията камъните от варовик били правени на място!
Ето какво казва този автор: "Пирамидните блокове не са естествен камък. Фактически блоковете представляват изключително висококачествен варовиков бетон - синтетични камъни, излети направо на място... Никакво рязане на камъни, никакво тежко влачене или повдигане не е било нужно за пирамидното строителство." Д-р Давидовиц не е самотник в тази категория. Британският гражданин Андрю Колинс лансира теорията, че пирамидите са били построени с помощта на звукови вибрации. В авторитетен английски вестник Колинс обяснява, че когато едно масивно тяло вибрира постоянно с определена честота, то се "отлепва" и може лесно да бъде избутано на големи разстояния и височини. Той се позовава на стари арабски текстове, според които "големите камъни за египетските пирамиди бяха удряни с пръчка, издигаха се във въздуха и ги изтикваха на разстояние един изстрел с лък". Действително такива арабски текстове съществуват, но те не бива да се приемат буквално. Когато древните говорят за небесни "колесници" или "дракони", те описват конкретно необяснимо явление, като го оприличават на нещо обяснимо. Никой от нас, съвременниците, не вярва, че "летящата чиния" е чиния, която лети. Така е и с тази "пръчка", с която древните удряли тежките камъни, за да ги вдигнат. Според една арабска легенда съществувал чудотворен лист хартия с някакви свещени надписи. Древните строители го поставяли върху обработения вече блок, удряли го с чук и блокът магически губел тежест и само няколко души можели да го придвижат. Един от най-компетентните автори в тази област - Макс Тот, отбелязва, че във всеки предразсъдък или приказка по света има някаква истина. "Аз вярвам - пише той, - че поради неточен превод на древни текстове и недоразумения с думи в историята, предавана от поколение на поколение, "парчето хартия със свещени надписи" е било погрешно изтълкувано. То може да е било табелка с електронна верига, тънка като лист, която наистина да са поставяли върху камъка. И "чукът" може изобщо да не е бил чук, а батерия или енергийна клетка, която при "докосване" до определени точки на електронния уред (за разлика от "удряне") го е активизирала, предизвиквайки противодействие на земното привличане. Този сякаш "плаващ" камък лесно можел да бъде придвижван от малка група работници и може би дори повдиган, колкото е необходимо."
От Херодот знаем, че Голямата пирамида е построена за 20 години, от 400 000 работници, разделени на смени - по 100 000 души на тримесечие. Той не съобщава дали тази огромна работна сила е живяла около строителната площадка, къде са спели строителите, дали са се прибирали вечер в града и сутрин са идвали на работа. Това би означавало една четвърт от денонощието да се изразходва за път, което едва ли е допринасяло за човешката работоспособност. Египет по времето, когато се предполага, че е строена Голямата пирамида, е бил страна с около 5 милиона население. Такава малка страна не може да отдели близо половин милион души, за да работят на един строеж (а има данни, че едновременно са били строени и други пирамиди), да ги откъсва от икономическия живот, да отслабва отбранителната си способност. Кой и с какво е хранил тези работници?
Херодот казва, че в пирамидата било намерено писмено свидетелство, според което работниците били хранени с лук, чесън и репички и общата сума възлизала на 1600 таланта, която днес се изчислява на 5-7,5 милиона долара. Това явно са били най-непретенциозните работници в света, щом са можели да извършват такава тежка физическа работа само на лук, чесън и репички. Херодот като ангел хранител дава на египтолозите най-мощната амуниция, с която да обстрелват всички други теории за строителството на Голямата пирамида. Той пише дословно: "Първото, което направиха, бе построяването на път, по който пренасяли камъните от планините на Либия към Нил." В подкрепа на това твърдение учените посочват и едно любопитно изображение, намерено в гробницата на Джехутихотил от времето на XVIII династия. То показва египтяни, впрегнати в шейна, да теглят огромна статуя, като едновременно наливат вода (или масло) в плъзгащите се части, за да намалят триенето. Ето, триумфално викат египтолозите, как са били пренасяни тежките каменни блокове!
Всъщност те нямат никакви основания за триумф. Първо, защото една птичка (рисунка) пролет не прави и, второ, защото хората от XVIII династия не са съвременници на онези от IV династия. Модерните съдове и печки, с които си служим сега, нямат нищо общо с подниците в огнищата на нашите деди, но колцина си дават сметка за това? Този единичен документ показва доста наивно една представа, която крещящо контрастира с необикновената прецизност на всичко, свързано с изграждането на пирамидата. Това изображение в гробницата от време, когато вече не са строени пирамиди, не е нищо друго освен демонстрация, как самите египтяни от по-късен период са си представяли преместването на тежестите. Науката сигурно ще бъде облекчена, ако се приеме, че египтяните са познавали колелото, когато са били строени пирамидите. Специалистите по културите в Месоамерика продължават да твърдят, че маите не са познавали колелото въпреки намерените "играчки" - статуетки, монтирани на колела. По същия начин и египтолозите отричат познаването на колелото през века на пирамидите. Въпреки една рисунка, намерена в гробницата на Кемхесет в Саккара, фараон от V династия. На нея фараонът е изобразен на стълба с колела.
Предполага се, че някои от каменните блокове, изграждащи пирамидите, са били превозвани на лодки или салове по течението на Нил, но други е трябвало да бъдат теглени с въжета срещу течението. Може и така да е било, но проблемите и загадките сякаш нямат край. Най-напред къде са дяволските инструменти, с които древните са рязали по-мекия варовик и по-твърдия гранит? Нали никой не вярва, че със сварен макарон може да се отключи врата? Какво може да се направи с безпомощното медно сечиво срещу камъка? Защо досега археолозите не са намерили нито един забравен инструмент?
Ако отидем на каменните кариери, и днес ще намерим обработени в древността блокове, готови за извозване, но изоставени. Установено е точно откъде са били изрязвани, сякаш са парчета сирене. Разбирам, че теоретически по-лесно е блокът да се оформи, като се направят разрези в скалата отгоре, отдолу, отстрани и в дълбочина. Но отзад? Как са рязали блока отзад, за да го извадят от скалата? Някои допускат, че там е играл лазерен лъч. Не ми е известно лазерен лъч да действа под прав ъгъл. След обработка (полиране с пясък?) в съвършено прави линии, страни и ъгли натоварвали блока на лодка или сал, прехвърляли го на западния бряг на Нил и го стоварвали на пясъка. Оттам започвала голямата мъка. За каменни блокове от 2,5 т са необходими поне 40 яки мъже, всеки от които да вдигне по 60 кг. Това добре - за здрав човек не е проблем да вдигне 60 кг. Но как тези 40 души да хванат едновременно камъка, чийто периметър е само 4-5 м? На всеки мъж се падат по 12 см. "Рамперите" на това място скачат, за да обяснят, че целият път на блока от реката до пирамидата се изминава на шейна върху дървени палети. Да оставим настрана това, че палетите ще се износят само след няколко метра. Египет по онова време не е имал гори за сечене, а хората не са били луди да секат плодови дръвчета, за да търкалят камъни по тях. Фурмите са по-сладки от най-сладките обещания за щастие в отвъдното. Внушенията, че дървен материал е бил внасян, защото Египет е разполагал с добър флот, са невероятно наивни. Египет никога не е имал достатъчно кораби, за да транспортира изсечените гори на Европа или на други държави в Африка. На всичко отгоре няма и никакви доказателства за такъв внос.
И така, доказателства, че египтяните са строили пирамидите в Гиза няма. Няма обяснение и за начина на построяването им. Този въпрос може би ще намери обяснение в следващите деситилетия, но засега остава отворен.