FenomeniBG.com :: световни мистерии, феномени, конспирации, научни загадки, нло, извънземни, алтернативна медицина
Главно меню




Важно: прочетете тази статия относно достоверността на материала отдолу!
Физика : Сириус
Публикувано от Geo на 2005/8/10 1:00:19 (5435 прочита )

Сириус

Сириус е най-ярката звезда в небето над Северното полукълбо ( магнитуд 1,43 ). Тя се намира в съзвездието Голямо куче. Това съзвездие, заедно със Малкото куче, представляват двете ловни кучета на Орион, великия ловец. Тази особена звезда играе голяма роля в различни митологии. Догоноте са племе в Африка, което изпреварва астрономите в познанията си за Сириус...



Сириус е най-ярката звезда в небето над Северното полукълбо ( магнитуд 1,43 ). Тя се намира в съзвездието Голямо куче. Това съзвездие, заедно със Малкото куче, представляват двете ловни кучета на Орион, великия ловец.

Сириус в Орион

Сириус и околните звезди

Сириус в древността

Дълго време Сириус е била асоциирана с Голямото куче. В древен Египет то е представлявало Анубис, бог с глава на куче или чакал, син на Изида и Озирис ( който е бил асоцииран със съзвездието Орион в древен Египет), които помагали на душите да преминават през подземния свят, а също теглели сърцата на мъртвите, за да определят дали починалия е бил добър или лош приживе.

Въпреки известността си в древен Египет, Сириус е била най-популярна в Месопотамия, при това за дълъг период от време. Нейното древноакадско име е "Мул-лик-уд", което означава "звездата куче на Слънцето". Във вавилон, Сириус е известна като "Какаб-лик-ку", което означава "Кучешката звезда". В Ашурия тя е била известна под името "Кал-бу-са-мас", което значи "Кучето на Слънцето". В Халдея наричали Сириус "Как-шиша" или "Водещата звезда", както и "Ду-шиша","Ръководителя". По-късно персите наричат звездата "Тир", "Стрелата". Семитското име на Сириус е "Хасил". Евреите използват и "Сихор", египетско име, научено вероятно по време на престоя им в Египет.

Сириус е бил и "Звездата на царица Изида" в древен Египет. Тя е асоциирана с майката-богиня Изидита и нейния по-стар архетип Хатор. Освен това Сириус е бил и "Звездата на Нил", защото преди 2500 години Сириус изгрявал точно преди изгрева на Слънцето по време на лятното слънцестоене, когато започвали наводненията по поречието на Нил. Днес този специален изгрев на Сириус става приблизително две седмици след лятното слънцестоене. Трябва да кажа, че за древните египтяни годината е започвала с лятното слънцестоене.

Малко по-късно Сириус има добра репутация сред гърците и римляните. Според Омир цар Приам от Троя наблюдавал "Кучето на Орион" от стените на обсадения град. Омир я нарича и "Есенна звезда". Според Плутарх тя е "Водачът". Римляните, както и в много други случаи, продължават гръцката традиция. Името "Кучешка звезда" се среща в "Еней" от Виргилий.

 

Кървавата Сириус

В древни времена цвета на Сириус е определян като червен, червеникав или розов, а звездата понякога е наричана кървава и описвана като пламтяща като огън. Дали Сириус е била червена преди хиляди години? Възможно ли е цветът й да се е променил само за три-четири хиляди години? В "Илиада", Омир описва звездата като пробляскваща като медната броня на Ахил. Вавилонците също използват подобно определение. В по-късни времена Цицерон ( римски поет и писател ) я нарича червеникава, а според Сенека Сириус е "по-червен от Марс.

Кървава звезда Сириус

Кървавата звезда Сириус, която вероятно са наблюдавали в древността

Сириус днес

Сириус днес

Днес знаем, че Сириус е двойна звезда, като по-голямата и по-светлата е Сириус А, а по-малката и по-неясната - Сипиус Б - в действителност бяло джудже. Двете звезди се намират много близо една до друга, като орбиталния период е много малък - само 50 години. Бледата Сириус Б има магнитуд само 8,7, докато по-ярката Сириус А е с магнитуд -1,5. Смята се, че цветовата смяна, наблюдавана от древните може би се дължала на еволюцията на звездата, която е била червен гигант, и е станала бяло джудже. Това се смята за типичен завършек на живота на една звезда, но е твърде малко вероятно това да стане за толкова кратко време ( смята се, че този процес отнема поне 8 пъти по-дълго време). Така или иначе Сириус Б си остава най-близкото бяло джудже, известно досега, само на 8,6 светлинни години.

 
Двойна звезда Сириус

Бялата линия е орбитата, която

щеше да следва Сириус А,

ако Сириус Б не съществуваше.

Синята линия показва

действителната орбита на Сириус А

Жълтата линия показва

действителната орбинта на Сириус Б

 Двойната звезда Сириус
 

През 1862 Алвин Кларк открива Сириус Б - компаньонката на Сириус А. Съществуването на двойник на Сириус е предсказано от Ф. Бесел, който от 1834 до 1844 наблюдава звездата и забелязва някои нередности в нейното движение. През 1920 В. Адамс открива, че Сириус Б всъщност е бяло джудже ( малки звезди с голяма плътност ( една лъжица от вещество от бяло джудже може да тежи тонове ), които горят едва едва ( Сириус Б е първото бяло джудже, отрито от хората ). Сириус Б има диаметър 1/10.000 от диаметъра на Сириус А.

Въпреки че е невидима за невъоръжено око Сириус Б има маса четири пъти по-голяма от масата на нашето Слънце. Повърхността му е 300 пъти по-твърда от тази на диамант, а вътрешността му има плътност 3.000 пъти по-голяма от тази на диамантите. Заради голямата скорост на завъртане около остта си ( 23 пъти в минута ) Сириус Б създава огромно магнитно поле около себе си.

Двете звезди се въртят една около друга, като непрекъснато обменят частици. Заради силното си магнитно поле е голямата си плътност Сириус Б отнема доста материал от Сириус А. На всеки 49,9 години Сириус А и Сириус Б се приближават толкова много, че създават силни магнитни бури между тях. С приближаването си и двете звезди започват да се въртят по-бързо, а накрая си разменят местата. Енергията, отделена при сближаването на Сириус А и Б се предават като магнитен поток към Слънцето, което разпределя този поток към планетите от Слънчевата система.

Догоните

Догоните са племе от Мали, Западна Африка, чиято история, записана през 1930 година от двама френски антрополози, има много общо със Сириус. Те познават и почитат Сириус А и невидимата Сириус Б от 5.000 години! Техните астрономически знания обаче не стигат дотук - те знаели за това, че планетите обикалят около Слънцето, знаели за 4 от звездите на Юпитер и за пръстените на Сатурн.

Хората от племето твърдят, че преди 5.000 години грозновати на вид богове-амфибии дошли от Сириус на Земята в космически кораб с формата на арка, който кацнал въртейки се с огромен шум. Такива богове има във вавилонските, акадските и шумерските митове. Египетската богиня Изида, която понякога е изобразявана като русалка, също е свързана със Сириус. Догоните нарекли пришълците Номос. Според тяхната религия Сириус Б е невидим, но много тежък и с голяма мощ. Техните познания за орбитите на двете звезди съвпадат с резултатите от съвременните изследвания, въпреки че са направени преди пет хиляди години, когато не е имало технологията, необходима за такива наблюдения.

Догоните твърдят също, че има трета звезда, която те наричат "Емме Я" или "Женската Соргум", и за която твърдят, че е по-голяма и по-светла от Сириус Б и също се върти около Сириус А. Дали Догоните не знаят нещо повече от нас? Дали наистина няма Сириус В?

През 1995 двама френски изследователи, Даниел Бенест и Дж. Л. Дувент, публикуват статия в престижото списание Астрономия и Астрофизика озаглавена "Дали Сириус не е тройна звезда?". В статията те изказват предположение, базирано на наблюдения върху орбитата на звездата, че има малка трета звезда в системата. Те смятат, че звездата е от тип "кафяво джудже" и има маса колкото половината маса на Сириус Б.




Свързани връзки
#Повече за Физика
#Статии от Geo
Версия за принтиране   Изпрати тази статии на приятел
- Страницата е генерирана за 0.09 Секунди -