FenomeniBG.com :: световни мистерии, феномени, конспирации, научни загадки, нло, извънземни, алтернативна медицина
Главно меню



Важно: прочетете тази статия относно достоверността на материала отдолу!
Физика : Горещо ли е Слънцето?
Публикувано от Geo на 2005/8/13 16:07:22 (9236 прочита )

Горещо ли е Слънцето?

На пръв поглед, този въпрос е просто абсурден. Никой не може да оспори твърдението, че Слънцето е еднствения външен източник на топлина за Земята. Наистина, частта от Слънцето, която виждаме, фотосферата, е с температура около 5.800 градуса по Келвин. Слънчевата корона, която се простира на известно разстояние в космоса, може да достига температури от порядъка на един милион градуса. Но какво се крие под повърхността на горещата слънчева атмосфера?



Слънцето (SOHO)

На пръв поглед, този въпрос е просто абсурден. Никой не може да оспори твърдението, че Слънцето е еднствения външен източник на топлина за Земята. Наистина, частта от Слънцето, която виждаме, фотосферата, е с температура около 5.800 градуса по Келвин. Слънчевата корона, която се простира на известно разстояние в космоса, може да достига температури от порядъка на един милион градуса.

Но какво се крие под повърхността на горещата слънчева атмосфера? Обяснението, което обикновено се приема без възражения, е че във вътрешността трябва да има водород, който чрез ядрен синтез преминава в хелий и други елементи при температура от около 15 милиона градуса. С една дума Слънцето може да се опише като огромна термоядрена експлозия от водородна бомба. Това общо виждане по въпроса се базира на математическите изчисления на Артър Едингтън през 30-те години на 20 век и на теоретичното потвърждение на изчисленията, направено от Ханс Бете през 50-те ( за което печели Нобелова награда през 1967 година ). Над всичко обаче са опитите, направени с водородните бомби.

Въпреки това физиците винаги са били наясно с проблемите с тази традиционна гледна точка за формирането и изгарянето на звездите. Италианския физик Ренцо Босколи публикува детайли от неговата теория, според която ядрото на слънцето не само може да не е горещо, а може в него да протичат реакции на студен ядрен синтез. Традиционната наука казва, че звездите са се формирали от облаци междузвезден водород, който се свива от гравитационните сили. Водородните атоми покачват температурата си под действието на това огромно налягане и започват реакции на ядрен синтез, при които се образува хелий. Веднъж запалено, ядрото на новоформираната звезда продължава да гори, превръщайки хелия във все по-тежки елементи, докато звездата най-накрая изразходи горивото си ( подробно описание на процеса прочете в страницата "Ядрена енергия" ).

Има някои съществени проблеми с тази гледна точка. На първо място, когато газовете се свиват ( в случая под действието на гравитацията ), те се нагорещяват. При нагорещяването газовете придобиват по-голяма енергия и се стремят да разширят обема си. С увеличаване на температурата силите, които карат газовете да се разширяват, ще стават все по-големи, а когато станат достатъчно големи, за да преодолеят гравитацията, газовете просто ще се върнат обратно в междузвездното пространство. При това положение става невъзможно водородът да намалява обема си до такава степен, че да започне ядрен синтез, само под действието на гравитацията.

Има и други спорни точки в теорията за горещото Слънце. Например: как при температура на повърхността от 5.800 гредуса, короната достига температура от един милион градуса? Защо планетата Меркурий има странно извита и променяща се орбита?

За да отговори на тези въпроси Босколи се връща към феномен, открит през 30-те, но както много други неудобни аномалии и "изключения", той е бил пренебрегван досега. Френския Фицик Джордж Ранк открива, че ако накарате газово тяло да се върти като в турбина, най-горещите ( и с най-много енергия молекули ) някак си се отделят и се насочват навън от останалата маса, докато газът в средата става по-студен. Експерименталните резултати на Ранк изглежда противоречат на законите на термодинамиката и все още не са обяснени.

Босколи смята, че това е ключът към разгадаването на образуването на звездите. Облакът водород, сгъстяващ под действието на гравитацията, се оказва слаба кандидатура за нова звезда, но същия облак, но завъртян по начин, подобен на опита на Ранк би дал интересен резултат - обект, чиято външна температура се покачва непрекъснато, а в същото време сърцевината му става по-студена. В началото водордното ядро, при спада на температурата, ще се втечни, а след това ще премине в твърдо агрегатно състояние. Според Босколи тази маса водород ще добие овална форма при въртенето си с увеличаване на скоростта му. Температурата на ядрото би могла да стигне и абсолютната нула.

Телескопът Аресибо забелязва огромен облак водород с температура около минус двеста градуса Целзий, който се върти около собствената си ос. Това е доказателството, което кара Босколи да публикува своята теория. За съжаление тя все още не е призната от официалната наука.

Босколи допълва, че ядрени реакции като тази във водордна бомба не могат да се осъществят при температури, близки до абсолютната нула. Той обаче смята, че студени ядрени реакции може да съществуват в ядрото на Слънцето поради дейстивето на огромната гравитация. Неговата теория решава проблема със странната орбита на Меркурий. Тя също дава обяснение на слънчевите петна - те може да са просто дупки в атмосферата.




Свързани връзки
#Повече за Физика
#Статии от Geo
Версия за принтиране   Изпрати тази статии на приятел
- Страницата е генерирана за 0.04 Секунди -