Перпетуммобиле е машина, която произвежда повече енергия, отколкото е употребила. Парната машина например произвежда най-много 35 процента от енергията, вложена в нея. Бензиновият двигател с вътрешно горене достига до 65 процента. Има още по-икономични двигатели. Вечни двигатели не може да съществуват, заради закона за запазване на енергията, който гласи накратко, че енергията нито се губи, нито се създава, а само променя вида си ( пр. от кинетична в потенциална, от термална в кинетична и др. ).

Като цяло законът за запазване на енергията е следствие от опитите да се създадат вечни двигатели. Вечния двигател е такъв уред, който се движи от самосебе си и освен това извършва някаква работа. Много изобретатели през вековете са се опитвали да построят такава машина и да докажат, че перпетуммобиле съществува...

Перпетуммобиле е машина, която произвежда повече енергия, отколкото е употребила. Парната машина например произвежда най-много 35 процента от енергията, вложена в нея. Бензиновият двигател с вътрешно горене достига до 65 процента. Има още по-икономични двигатели. Вечни двигатели не може да съществуват, заради закона за запазване на енергията, който гласи накратко, че енергията нито се губи, нито се създава, а само променя вида си ( пр. от кинетична в потенциална, от термална в кинетична и др. ).

Като цяло законът за запазване на енергията е следствие от опитите да се създадат вечни двигатели. Вечния двигател е такъв уред, който се движи от самосебе си и освен това извършва някаква работа.

Много изобретатели през вековете са се опитвали да построят такава машина и да докажат, че перпетуммобиле съществува. Повечето им машини просто не работели, а други били елементарна измама. Най-впечатляващия случай е с един германски изобретател, който за малко да продаде своята машина на цар Петър, при това за огромна сума пари. За щастие на руския цар измамата била разкрита след една семейна свада. Оказало се, че зад машината е стояла една прислужница, която въртяла едно колело.

Но нека да оставим опитите на изобретателите от преди няколко столетия и да се върнем към създаването на Закона за запазването на енергията. Може би си мислите, че такъв фундаментален закон трябва да е измислен от най-големите умове на времето си. Истината обаче е доста по-различна.

През 1847 година Херман Хелмхолц, 26-годишен германски доктор, прави изказване пред Дружеството на физиците в Берлин. Това изказване оказва дълбоко влияние върху цялата научна общност.

Хелмхолц завъшва Берлинския медицински институт на 23-годишна възраст и е определен за военен хирург в един полк в Потсдам. Неговите военни задължения са малко и той прекарва свободното си време в саморъчно направена лаборатория в казармите, където провежда експерименти. Главните области на интерес за Хелмхолц били човешка анатомия и психология. За разлика от своите учители той е убеден, че няма нищо мистериозно в живите същества. Според него човешкото тяло било просто машина. За да събере доказателства за своите теории той събира резултати от физични изследвания за това как човешкото тяло изразходва енергия.

Хелмхолц е много заинтересуван от труда на своя приятел Юлиус фон Майер, който оприличава човешкото тяло на машина, която приема гориво и го преобразува в работа и топлина. Той изучава също и трудовете на англичанина Джеймс Джули, който успява да докаже чрез научен експеримент, че работата и топлината са просто различни форми на енергия.

Той започва да мисли в друга посока и скоро изпраща статия на престижното списание Deutsche Annalen Physik. В нея той пише, че никой не е успял да направи вечен двигател, който да работи. Той твърди по-нататък, че поради този факт такива машини не биха могли да съществуват. Трябва да е невъзможно да се построят, защото има някъкъв физичен закон, който им противоречи. Този закон е Закона за запазване на енергията, пише Хелмхолц.

Научния екип на списанието прегледжда подробно статията му и я отхвърля, защото е твърде спекулативна. Хелмхолц решава да изнесе лекция в Дружеството на физиците в Берлин.

Изненадващо, но никой не изглеждал притеснен от факта, че 26 годишен, скоро завършил лекар без необходимите теоретически и практически познения по физика, ще изнася лекция в Дружеството на физиците в Берлин. В едно изречение тезата на Хелмхолц гласи: никой не е успял да построи вечен двигател, следователно трябва да има закон за запазване на енергията, който да противоречи на идеята за такива машини. Ако някой изобретател заявял, че е построил такава машина, той бил взиман на присмех, защото закона за запазване на енергията твърдо заявявал, че такава машина не може да съществува.

Как ще се обяснят обаче дузината случаи през последните 90 години, когато учени или инженери правят машини, за които твърдят, че са вечни. Техните проекти са отхвърлени просто като невъзможни без да се проведе детайлно разглеждане на случая и подробно изучаване на научните доказателства. Но това не е всичко. Скоро след лекцията на Хелмолц патентните бюра в много европейски страни спират да патентоват проекти за вечни двигатели. А и защо да си правят труда да патентоват невъзможното?

Разбира се има и много шарлатани, но дори и само един от тези дузина сериозни случаи да беше верен, това щеше да е достатъчно, за да се докаже съществуването на вечен двигател.